Сякаш част от теб умира.
Една малка част от сърцето ти, заради която те боли. Особено когато човекът ти е бил близък, тогава загубата е голяма.
Не можеш с него, не можеш и без него.
И макар бавно приятелството да отива към своя неизбежен край, водено от течението към смъртния водопад, ти все още се бориш с вълните, печелиш малка преднина, но това е измамно. Водата те отвлича и си безпомощен.
Понякога нещата не стават,както искаш.
Трябва да има загуби, за да оценим победите.
Трябва да страдаме, за да разберем какво притежаваме. И да се радваме.
Това е омагьосаният кръг на живота, от който няма спасение. Всичко е такова, каквото е. И нищо не можеш да направиш.
Когато си се борил, когато не си го искал, боли повече. Когато и другият не го иска, двойно. Но понякога два характера са прекалено несъвместими, за да са заедно. Понякога не е въпрос на желание, понякога просто не се получава. Да изхвърлиш от живота си някой, който до вчера си наричал приятел, това боли.